Суета

Миналия четвъртък Блатният цар даде бал, бал голям, пищен, шумен, цветен. Блатният цар обича такива събития, много гости, много храна, приготовления, украса, все в негова чест. Беше се разпоредил да поканят всички в околността. Имаше естествено и прелетни птици, дошли от по-далеч. Блатният цар е много властен, много прочут и много обаятелен, искаше всички да му отдадат почит и да покажат уважение.

Гостите пристигаха, беше близо седем часа и скоро балът щеше да започне, щеше да омагьоса с музика и светлина. Всички животни прииждаха, долитаха птици всякакви, те бяха основната част от поканените:

малки чучулиги,

така шумни и красиви,

пъдпъдъците наперени

с новите си костюми,

големите надути чапли

с дълги крака и скъпи бижута,

най-различни блатни птици, шушумиги и дори градските гарги бяха поканени, те носеха вестници и грачеха последните новини. Най-почетни бяха славеите, успяха да дойдат само двама, но така финни и възпитани, те бяха център на внимание на червеношийките, южните красавици с цветно оперение и дивите кокошки.

Бобърът беше дошъл и пушеше лулата си мълчаливо, от време на време си обменяше думичка със съмнителната къртица, така известна с подземните си дела. Имаше много котки за забавление, те се умилкваха и доставяха удоволствие за окото на вълците, сиви и вулгарни. Придворните бяха с най-новите си рокли и се чудеха как да се огледат още веднъж в блатото. Рибите също се съгласиха да участват в събитието, въпреки че сомът негодуваше срещу целия този шум, според него – напразно създаден.

Блатният цар знаеше какво иска. Беше се погрижил за охраната и пет големи кучета обикаляха сред гостите, бяха нащрек и не отделяха поглед от негово величество.

Поводът беше доста неясен за повечето, но Блатният цар не държеше на това. Той имаше скрита цел, за която никой не подозираше.

...