Трептят простори,осветени
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.
През замъглените завеси
напусто взирам се навън. Где си
на миналото златен сън?
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.
През замъглените завеси
напусто взирам се навън. Где си
на миналото златен сън?
Николай Лилиев
0 коментара:
Публикуване на коментар