г-н Хесе

Господин Хесе беше човек на средна възраст. Той обичаше да се разхожда, когато вали, защото по улиците не срещаше никого, а и никой не го виждаше. Обичаше и да чете, четеше постоянно и мечтаеше да може да се разхожда под дъжда и да чете едновременно. Това трудно се постигаше, защото трябваше да носи чадър, да държи книга и да внимава да не стъпи в някоя локва.

Господин Хесе беше самотен, но хич не беше нелюбезен или пък лош. Съвсем добър човек, но трудно завързваше приятелство. Може би защото много четеше. Веднъж прочете книга, наподобяваща научна фантастика. Такива му бяха любими. Една идея в нея му се стори определено любопитна. Ставаше дума за паралелните вселени.

Щом прочете цялата теория по въпроса, помислена и написана някога, господин Хесе веднага се довери от дън душа на тази идея и оттам нататък всичко е измислица.

Господин Хесе се зарадва на хрумването, че щом сънува нещо, то всъщност се е случило в една паралелна реалност. В началото си записваше сънищата и се опитваше да си представи света около тях. Но с времето сънищата станаха прекалено много, въображението му се умори да описва нещо толкова трудно за представяне. След това остави всичко в ума си, защото иначе хабеше много хартия и усилия да опише нещата поне малко правдоподoбни.

Господин Хесе реши, че всъщност всяка една негова мисъл, представа и мечта са път към паралелна вселена. Лошото беше, че не можеше да тръгне по всеки един от тези пътища и тук се появи Дилемата. Тя го тормозеше невъобразимо, беше го страх да излезе навън, дори когато валеше. Не знаеше какво може да изпусне.

Господин Хесе харесваше едно момиче. Дали е бил влюбен? Не. Той само смяташе, че момичето е добро, хубаво и интересно. Но след като беше обзет от идеята за паралелните вселени, не можа да издържи на изкушението, да не си представи тяхната обща евентуална история.

Господин Хесе продаваше вестници, а момичето живееше наблизо и обичаше да решава кръстословици, все от него си ги купуваше. Щом нямаше работа господин Хесе мигновено се пренасяше в паралелната реалност и живееше с момичето. Това, уви, водеше до доста неловки ситуации, щом я видеше наяве. Беше му трудно да говори с нея наистина, защото се случваше да забрави, че никога не са играли шах в парка, както не бяха танцували на балкона при залез слънце...