Птеродактили пред него летят
и колесница им е луната червена.

Ревю

Суета

Миналия четвъртък Блатният цар даде бал, бал голям, пищен, шумен, цветен. Блатният цар обича такива събития, много гости, много храна, приготовления, украса, все в негова чест. Беше се разпоредил да поканят всички в околността. Имаше естествено и прелетни птици, дошли от по-далеч. Блатният цар е много властен, много прочут и много обаятелен, искаше всички да му отдадат почит и да покажат уважение.

Гостите пристигаха, беше близо седем часа и скоро балът щеше да започне, щеше да омагьоса с музика и светлина. Всички животни прииждаха, долитаха птици всякакви, те бяха основната част от поканените:

малки чучулиги,

така шумни и красиви,

пъдпъдъците наперени

с новите си костюми,

големите надути чапли

с дълги крака и скъпи бижута,

най-различни блатни птици, шушумиги и дори градските гарги бяха поканени, те носеха вестници и грачеха последните новини. Най-почетни бяха славеите, успяха да дойдат само двама, но така финни и възпитани, те бяха център на внимание на червеношийките, южните красавици с цветно оперение и дивите кокошки.

Бобърът беше дошъл и пушеше лулата си мълчаливо, от време на време си обменяше думичка със съмнителната къртица, така известна с подземните си дела. Имаше много котки за забавление, те се умилкваха и доставяха удоволствие за окото на вълците, сиви и вулгарни. Придворните бяха с най-новите си рокли и се чудеха как да се огледат още веднъж в блатото. Рибите също се съгласиха да участват в събитието, въпреки че сомът негодуваше срещу целия този шум, според него – напразно създаден.

Блатният цар знаеше какво иска. Беше се погрижил за охраната и пет големи кучета обикаляха сред гостите, бяха нащрек и не отделяха поглед от негово величество.

Поводът беше доста неясен за повечето, но Блатният цар не държеше на това. Той имаше скрита цел, за която никой не подозираше.

...

Страх. Сам.

Страх ме когато

нямам сили да летя.

Страх ме е да бъда

сам във подлата игра.

Нова Генерация

If all the statues in the world
Would turn to flesh with teeth of pearl

Moloko

г-н Хесе

Господин Хесе беше човек на средна възраст. Той обичаше да се разхожда, когато вали, защото по улиците не срещаше никого, а и никой не го виждаше. Обичаше и да чете, четеше постоянно и мечтаеше да може да се разхожда под дъжда и да чете едновременно. Това трудно се постигаше, защото трябваше да носи чадър, да държи книга и да внимава да не стъпи в някоя локва.

Господин Хесе беше самотен, но хич не беше нелюбезен или пък лош. Съвсем добър човек, но трудно завързваше приятелство. Може би защото много четеше. Веднъж прочете книга, наподобяваща научна фантастика. Такива му бяха любими. Една идея в нея му се стори определено любопитна. Ставаше дума за паралелните вселени.

Щом прочете цялата теория по въпроса, помислена и написана някога, господин Хесе веднага се довери от дън душа на тази идея и оттам нататък всичко е измислица.

Господин Хесе се зарадва на хрумването, че щом сънува нещо, то всъщност се е случило в една паралелна реалност. В началото си записваше сънищата и се опитваше да си представи света около тях. Но с времето сънищата станаха прекалено много, въображението му се умори да описва нещо толкова трудно за представяне. След това остави всичко в ума си, защото иначе хабеше много хартия и усилия да опише нещата поне малко правдоподoбни.

Господин Хесе реши, че всъщност всяка една негова мисъл, представа и мечта са път към паралелна вселена. Лошото беше, че не можеше да тръгне по всеки един от тези пътища и тук се появи Дилемата. Тя го тормозеше невъобразимо, беше го страх да излезе навън, дори когато валеше. Не знаеше какво може да изпусне.

Господин Хесе харесваше едно момиче. Дали е бил влюбен? Не. Той само смяташе, че момичето е добро, хубаво и интересно. Но след като беше обзет от идеята за паралелните вселени, не можа да издържи на изкушението, да не си представи тяхната обща евентуална история.

Господин Хесе продаваше вестници, а момичето живееше наблизо и обичаше да решава кръстословици, все от него си ги купуваше. Щом нямаше работа господин Хесе мигновено се пренасяше в паралелната реалност и живееше с момичето. Това, уви, водеше до доста неловки ситуации, щом я видеше наяве. Беше му трудно да говори с нея наистина, защото се случваше да забрави, че никога не са играли шах в парка, както не бяха танцували на балкона при залез слънце...

Who's next?

Who's in bunker, who's in bunker?
Women and children first
Women and children first
Women and children
I'll laugh until my head comes off
I swallow till I burst
Until I burst
Until I..

Radiohead

Недостижим

My body is a cage that keeps me 
From dancing with the one I love 
But my mind holds the key...

Arcade Fire

Трептят простори...

Трептят простори,осветени
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.

През замъглените завеси
напусто взирам се навън. Где си
на миналото златен сън?

Николай Лилиев